Ретро · Носталгия
IBM PC XT и Правец: две вселени от една епоха
Едната машина е американска, с твърд диск и цена, каквато българин не е виждал. Другите са наши — от завода в Правец. Често ги наричаме „съвременници“, но справедливото сравнение е друго: XT има български събрат, а Правец 8C има американски. Да ги подредим правилно.
- Оригиналът поставяше Правец 8C срещу IBM XT като „съвременници“.
„IBM PC XT и Правец 8C са съвременници“→ XT е от 1983 г.; Правец 8C е от 1988–1989 г. (аналог на Apple IIc от 1984 г.). Българският аналог на IBM PC/XT е Правец 16. [3][4][9] „Правец 8C — 50 000 броя годишно, повечето за СССР“ и „проектиран от инж. Петър Петров“→ премахнато: няма подкрепа в източниците. Най-високият годишен обем за цялата серия Правец е около 60 000 броя. [3]„ИМКО-1 (1980) — Apple I клон, само 3 броя“→ ИМКО-1: разработка от 1979 г., 3 бройки през 1980 г. и около 50 през 1981 г.; не е Apple I клон (производителят твърди, че е собствена разработка с Intel 8080; англоезичната Wikipedia го описва като клон на Apple II — източниците се разминават). [2][8]„Правец 82 — масово производство от 1982 г.“→ серийното производство започва през 1983 г. с около 500 броя (2 500 през 1984 и 18 000 през 1985 г.). [3]„Правец 8C — цена: недостъпна свободно“→ 1560 лв. (1989–1990 г., един флопи диск и монохромен монитор). [4]„XT: 40 KB ROM, Cassette BASIC, SoundBlaster“→ 2 × 32 KB ROM, IBM BASIC в ROM, касетният порт е премахнат; тези твърдения за звукова карта не са подкрепени и са махнати. [6]- Махнати като непроверими: „трето място в света“, оборот от 13,3 млрд. долара, космическата програма, годишнини на програмите и конкретни игри „за Правец“. Числата за 40% и 60 000 компютъра са оставени само като твърдение на виртуалния музей. [5]
- Добавени: разминаването между източниците за началото на Правец 16 и за годините на Правец 8C, заводът в Ирак, раздел „Източници“.
01 · НАКРАТКОТри машини, подредени правилно
Най-честата грешка в разказите за Правец е да се сложи 8-битовият Правец 8C до IBM XT. Това е като да сравниш лодка с камион, защото и двете са от осемдесетте. Справедливото сравнение е с българския аналог на XT — Правец 16 — а Правец 8C се мери с Apple IIc.
| Параметър | IBM PC XT | Правец 16 (ИМКО-4) | Правец 8C |
|---|---|---|---|
| Година | 8.03.1983 [6] | 1984 (производителят) или 1985–1986 (A.Museum) [2][3] | 1989–1994 (pravetz.info) или 1988–1990 (A.Museum) [3][4] |
| Процесор | Intel 8088, 4,77 MHz [6] | Intel 8088, 4,77 MHz [8] | СМ630 (български аналог на 6502), 1 MHz [4] |
| Памет (RAM) | 128 KB в началото, до 640 KB [6] | 256 или 512 KB, до 640 KB [8] | 128 KB, не се разширява [4][8] |
| Слотове | 8 (в първия IBM PC — 5) [6] | — | 3 [4] |
| Твърд диск | 10 MB в първия модел [6] | — | възможност за 5 MB през допълнителен контролер [4] |
| Цена | 4995 долара с флопи и диск; монитор и видеокарта отделно [7] | — | 1560 лв. с флопи и монохромен монитор [4] |
| Софтуерен свят | PC DOS / MS-DOS | PC DOS / MS-DOS | Apple DOS 3.x и ProDOS [4] |
02 · IBM PC XTБизнес машината с твърд диск
Първият IBM PC излиза на 12 август 1981 г.: 1565 долара, 16 KB памет и никакво дисково устройство [1]. Проектът в Бока Ратон има кодово име „Chess“ [1]. Две години по-късно, на 8 март 1983 г., идва PC XT (модел 5160) [6][7]. Самият IBM никога не разшифрира „XT“ — „eXtended Technology“ е обяснение на списанията [6].
Какво наистина е ново спрямо първия PC [6][7]:
- осем слота за разширение вместо пет — картите за видео, диск, сериен и паралелен порт вече не се борят за място;
- най-малко 128 KB памет и вграден твърд диск от 10 MB, с контролер на Xebec;
- PC DOS 2.0 в комплекта; касетният порт е махнат; IBM BASIC остава в ROM;
- захранване със 130 W вместо 63 W — достатъчно за ранен твърд диск.
Цената беше 4995 долара за конфигурация с една дискета и диск от 10 MB; видеокартата и мониторът се купуваха отделно [7]. Затова XT не бе машина за дома — а за офиса, който можеше да си я позволи. IBM спира линията XT през 1987 г., а прекият наследник е PS/2 Model 30 [6].
03 · ПРАВЕЦОт ИМКО до серията
Името идва от град Правец, където е построен заводът [2]. Историята обаче започва другаде — в Института по техническа кибернетика и роботика (ИТКР) към БАН, при инж. Иван Марангозов и инж. Кънчо Досев през 1979 г. [2][3]
- ИМКО-1 (Индивидуален Микро КОмпютър): 3 бройки през 1980 г. и около 50 през 1981 г. Какво е вътре, е спорно — производителят пише за собствена разработка с Intel 8080 и без връзка с Apple [2], а англоезичната Wikipedia го води като клон на Apple II с процесор от типа 6502 [8].
- ИМКО-2 (1982 г.): Apple II Plus-подобна машина — основата за серийно производство [2][3].
- Правец 82: серийно производство от 1983 г. — около 500 броя тогава, 2 500 през 1984 и 18 000 през 1985 г. [3]
- Правец 8Д: домашен компютър, съвместим с английските Oric-1 и Oric Atmos, а не с Apple [2][8].
- Правец 16 (първоначално ИМКО-4): аналог на IBM PC/XT. Производителят го датира от 1984 г. [2]; A.Museum — от 1985–1986 г. [3].
Защо Apple, а не нещо собствено? Производителят пише, че заради липсата на програми за ИМКО-1 е решено следващите модели да бъдат клонинги на Apple II [2]. A.Museum добавя, че програмната съвместимост е била търсена умишлено, а компонентите са взимани от списъците на СИВ с разрешени взаимозаменяеми части, защото достъпът до други е бил невъзможен [3].
04 · ПРАВЕЦ 8C„Домашният“ Правец
Правец 8C е аналог на Apple IIc. Самият Apple IIc излиза през април 1984 г. — с процесор 65C02, 128 KB памет и вграден флопи диск от 140 KB [9]. Българската версия идва няколко години по-късно: според pravetz.info производството е 1989–1994 г. [4], според A.Museum — 1988–1990 г. [3]. Двата източника не си съвпадат и не можем да ги съгласуваме без още архивни документи.
Какво е записано във виртуалния музей [4]:
- процесор СМ630 (аналог на 6502) на 1 MHz и чипсет СМ631;
- 128 KB RAM, 16 KB ROM;
- вграден флопи контролер, 80-колонна платка, RS-232, паралелен интерфейс, порт за джойстик, изход за цветен монитор;
- само 3 слота за разширение — повечето платки от по-ранните модели са вградени на дъното;
- цена 1560 лв. за конфигурация с един флопи диск и монохромен монитор.
За училищата има нещо любопитно: през 1990 г. е създадено българо-узбекистанско предприятие „Вариант“, което произвежда 8C за училищата в Узбекистан. Музеят твърди, че машините са оборудвали повече от половината от около 2 500 училища [4]; A.Museum също казва „твърди се“ [3]. Приемаме го като запис от музея, не като доказан факт.
05 · СОФТУЕРКакво се пускаше на тях
Две различни вселени, две различни библиотеки. На XT-съвместимите машини — включително Правец 16 — работеха DOS програмите: електронни таблици като Lotus 1-2-3, бази данни като dBASE, текстообработка като WordPerfect, Turbo Pascal и файловият мениджър Norton Commander. На Apple-съвместимите Правец — Apple DOS и ProDOS, Applesoft BASIC и програмите за Apple II [4][9]. Нито един DOS .EXE не вървеше на 6502, както и обратното.
06 · ЧИСЛАТАБългария и числата — какво е доказано
Най-често цитираното твърдение е, че България е произвеждала 40% от компютрите на страните от СИВ — около 60 000 годишно — при над 300 000 работници в електрониката. То идва от виртуалния музей pravetz.info [5] и не намерихме независимо потвърждение. Затова го пишем като твърдение, не като факт.
Документирано е друго [3][5]:
- мощността на комбината в Правец е планирана до 100 000 компютъра годишно, но не е достигната; максимумът е около 60 000 годишно;
- за ИМКО-2 заводът на гара Искър в София приема поръчка от Министерството на просветата за 300 компютъра [3];
- През 1990 г. в Ирак е изграден завод за 1 000 000 компютра Правец 16 годишно — той никога не заработва [3].
Останалите по-големи твърдения — „трето място в света“, оборот от 13,3 млрд. долара, български модул в космическата програма — махнахме: музеят ги дава без първоизточник и не можем да ги проверим.
07 · ХРОНОЛОГИЯXT и Правец в паралел
| Година | Събитие | Източник |
|---|---|---|
| 1979–1980 | Разработка на ИМКО-1 в ИТКР; 3 бройки през 1980 г. | [2][3] |
| 12.08.1981 | IBM представя PC 5150: 1565 долара, 16 KB, без диск | [1] |
| 1981 | Около 50 бройки ИМКО-1 | [2][3] |
| 1982 | ИМКО-2 — основа за серийно производство | [2][3] |
| 1983 | Правец 82 тръгва в серия: около 500 броя | [3] |
| 08.03.1983 | IBM PC XT: 4995 долара | [6][7] |
| 24.04.1984 | Apple представя IIc | [9] |
| 1984–1986 | Начало на Правец 16 (датите се разминават) | [2][3] |
| 1985 | 18 000 броя Правец 82 за годината | [3] |
| 1987 | IBM спира линията XT; идва PS/2 Model 30 | [6] |
| 1988–1989 | Правец 8C — начало на производството (датите се разминават) | [3][4] |
| 1990 | „Вариант“ в Узбекистан; заводът в Ирак не заработва | [3][4] |
| 1990 или 1994 | Край на производството на 8C — A.Museum пише за 1990 г., pravetz.info — за 1994 г. | [3][4] |
Личните мнения и спомени не са част от тази публикация. Ако искаш лично мнение — виж galin.kagami.bg.
08 · ИЗТОЧНИЦИИзточници
- IBM Archives, „The IBM PC“ — ibm.com/history/personal-computer
- Правец Компютърс, „История“ (производител) — pravetz.bg/history
- A.Museum, „История на компютри Правец“, 10.08.2021 — amuseum.bg
- Виртуален музей на компютрите Правец, „Правец 8C“ — pravetz.info/pravetz-8c.html
- Виртуален музей на компютрите Правец, „История“ — pravetz.info/about-pravetz.html
- Wikipedia, „IBM Personal Computer XT“ (вторичен) — en.wikipedia.org
- The Silicon Underground, „IBM PC/XT Model 5160“ (вторичен) — dfarq.homeip.net
- Wikipedia, „Pravetz computers“ (вторичен) — en.wikipedia.org
- Wikipedia, „Apple IIc“ (вторичен) — en.wikipedia.org
Проверено на 03.10.2026 г. Преводите от английски са наши. Там, където източниците се разминават, го казваме.