Ретро · Osborne · 1981
Osborne 1 — куфарът, който стана компютър
На 3 април 1981 г. Адам Озбърн показа в Сан Франциско компютър за $1,795, който се затваря като куфар и тежи около 11 килограма. В цената влизаше софтуер за над $1,500 — купуваш, включваш и работиш. Osborne 1 не беше първият преносим компютър, но беше първият, който се продаде масово. А две години по-късно фирмата му даде името на най-известния маркетингов урок в индустрията.
- Заглавието:
„Първият преносим компютър в историята“→ първият търговски успешен преносим компютър. По-ранни преносими машини има, например IBM 5100 от 1975 г. [2]. Премахнато е и твърдението, че преди Osborne 1 „преносим компютър“ не съществувал като понятие. - Цената и софтуерът:
„$1,795 + $1,500 софтуер“→ софтуер с търговска стойност над $1,500 е включен в цената от $1,795 [1][2][3]. - dBASE II:
„идваше с Osborne 1“→ не е в първоначалния пакет; предлага се по-късно, а безплатна промоция има от октомври 1982 г. [1][3][4]. Добавен е CBASIC; производителят на SuperCalc е Sorcim. - Приходи и продажби:
„$100 милиона приходи за 1982 г.“→ $66,8 млн. за финансовата година до 27.11.1982 г. и $94 млн. за годината до февруари 1983 г. [1].„125 000 бройки за 2 години“→ махнато, не се потвърждава; потвърдено е: 11 000 бройки в първите осем месеца и връх от около 10 000 на месец [1][4]. - Osborne Executive и Vixen:
„през 1982 г. започва да ги рекламира“→ работата по тях започва през 1982 г.; публичността около Executive е от началото на 1983 г. [1][5]. Фирмата е регистрирана през януари 1981 г. [1], а не през 1980 г. Фалитът е защита по глава 11 на 13.09.1983 г. [1][4]. - „Osborne Effect“ е представен като оспорвано обяснение, не като установен факт [5][6]. Махнати са връзките към „PCjs емулатор“ и дискови образи, които не се проверяват.
01 · ИДЕЯТАЗащо Osborne 1 беше важен
Адам Озбърн беше автор и издател на книги за компютри. През 1979 г. продаде издателството си на McGraw-Hill и реши да направи евтин компютър с готов софтуер. Дизайнът поръча на Лий Фелзенщайн, а основата бяха стандартни части: процесор Z80, операционна система CP/M и две флопи устройства [1][3][4].
Преносими машини имаше и преди — IBM 5100 е от 1975 г. [2]. Нови бяха цената, комплектът и мащабът. Osborne 1 се продаваше като единствения компютър, който се побира под седалката на самолета, и много хора го купуваха заради софтуера, а не заради куфара [3]. Списание Creative Computing пише през 1984 г., че причината за успеха е била не преносимостта, а купчината включен софтуер [3].
„It is not the fastest microcomputer.“
„Не е най-бързият микрокомпютър.“
Адам Озбърн за Osborne 1, пред InfoWorld, 13.04.1981 — по Wikipedia [3] · преводът е наш
02 · ХАРДУЕРЪТКакво има в куфара
| Параметър | Osborne 1 |
|---|---|
| Процесор | Zilog Z80, 4 MHz [2][3] |
| Памет | 64 KB RAM; 4 KB от нея служат за видеопаметта [3] |
| Екран | Вграден монохромен, 5 инча; 52 знака на 24 реда [2][3] |
| Дискове | Две флопи устройства 5,25″, едностранни, с единична плътност — около 90 KB на диск; от 1982 г. има допълнение за двойна плътност (182 KB) [2][3] |
| Операционна система | CP/M 2.2 [2][3] |
| Тегло | около 11 кг (24,5 lb) [2][3] |
| Захранване | само от контакт; няма вградена батерия [3] |
| Цена (1981) | $1,795 [1][2][3] |
Клавиатурата се сваля и служи за капак; отгоре има дръжка. Корпусът е от ABS пластмаса [3]. Екранът беше най-честата критика — „пощенска картичка“, но по-лесен за четене, отколкото изглежда, според журналиста Джеймс Фолоуз [3]. Първите бройки имаха и 10–15% дефекти, поправката на които струва на фирмата около $140 000 [1].
03 · СОФТУЕРЪТНад $1,500 в цената
Най-силният ход на Озбърн беше пакетът. Софтуер с търговска стойност над $1,500 влизаше в цената от $1,795 [1][2][3]. Как е възможно? Доставчиците получаваха дялове в новата фирма: MicroPro, например, взе 75 000 акции и $4,60 за всяко копие на WordStar [1][4].
- WordStar (MicroPro) — текстообработка; най-популярната за CP/M [2][4].
- SuperCalc (Sorcim) — електронна таблица, конкурент на VisiCalc [2][4].
- MBASIC (Microsoft) и CBASIC (Digital Research) — езици за програмиране [2][4].
- dBASE II (Ashton-Tate) — база данни; не беше в първите машини. През октомври 1982 г. фирмата обяви промоция с безплатен dBASE II [1][3][4].
Рецензент на BYTE от юни 1982 г. смята, че след като извадиш цената на софтуера, компютърът излиза едва $265 — „софтуерен пакет с компютър почти безплатно“ [3]. Идеята бързо се копира: Kaypro II излезе през май 1982 г. с по-голям екран и по-голям диск [1][3].
04 · CP/MОперационната система на бизнес машините
CP/M (Control Program for Microcomputers) е на Гари Килдал и Digital Research. Беше преносима между машини с процесор 8080 или Z80, затова софтуерът за нея работеше на много различни компютри. Това създаде цяла екосистема от бизнес програми — текстообработка, таблици, бази данни. Когато IBM пусна своя PC през август 1981 г. с различна система, тази екосистема започна да отстъпва [1][3].
05 · ХРОНОЛОГИЯТАВъзход и падение
| Кога | Какво |
|---|---|
| 09.1979 | Озбърн продава издателството си на McGraw-Hill и основава Brandywine, Inc. [1] |
| 01.1981 | Фирмата е регистрирана като Osborne Computer Corporation [1][2] |
| 03.04.1981 | Osborne 1 е представен на West Coast Computer Faire — $1,795 [1][3] |
| 07.1981 | Първи доставки (oldcomputers.net дава юни) [1][2] |
| 09.1981 | Първият месец с продажби за $1 млн. [2][3] |
| 05.1982 | Излиза Kaypro II — пряк конкурент с 9-инчов екран [1] |
| 10.1982 | Промоция с безплатен dBASE II; производството достига 500 бройки на ден, а качеството пада [1][4] |
| 27.11.1982 | Край на финансовата година: продажби $66,8 млн., загуба около $1 млн. [1] |
| начало 1983 | Озбърн показва Osborne Executive ($2,495) на журналисти и дилъри; дилърите отменят поръчките за Osborne 1 [1] |
| 27.07.1983 | Цената на Osborne 1 пада от $1,995 на $1,295; до края на август — около $995 [1][4] |
| 13.09.1983 | Фирмата иска защита по глава 11: активи $40 млн., пасиви $45 млн., 600 кредитори [1] |
06 · УРОКЪТ„Osborne Effect“ — какво е вярно
„Osborne Effect“ значи да обявиш бъдещ продукт толкова рано, че клиентите спрат да купуват сегашния. Името идва от историята на Osborne Computer: когато Озбърн показва Executive, дилърите отменят поръчките за Osborne 1 „на тълпи“, цените падат, а продажбите почти спират [1][5].
Но дали това е причината за фалита, е спорно. Роберт Крингли предполага, че проблем е бил по-ефтиният Kaypro с по-голям екран; според The Register един вицепрезидент е изхарчил около $2 млн., за да сглоби от стари платки пълни машини — пари, които фирмата вече няма [5][6]. Тези разкази са по спомени на бивши служители, не по документи, така че не ги приемаме за установени. Сигурното е друго: фирмата растеше твърде бързо, качеството падна, конкуренцията стана по-силна, а парите свършиха [1].
07 · НАСЛЕДСТВОТОКакво остана
Osborne 1 показа, че има пазар за компютър, който се продава готов за работа, с включен софтуер, на цена, която една малка фирма може да си позволи. Практиката на пакетите (bundle) не беше напълно нова, но тук тя стана водеща за цял пазарен сегмент [1][3]. След 1983 г. се налагат IBM-съвместимите преносими като Compaq Portable и тази ниша на CP/M изчезва [3].
Фирмата излезе от защитата през 1984 г. и пусна Vixen, но така и не си върна мястото [4]. Името Osborne остана — в учебниците по маркетинг.
Мнението на Галин за ретро компютрите — на galin.kagami.bg.
08 · ИЗТОЧНИЦИИзточници
- David H. Ahl, „Osborne Computer Corporation“, Creative Computing, т. 10, № 3, март 1984 (съвременна публикация) — atarimagazines.com/creative/v10n3
- OldComputers.net, „Osborne 1“ (вторичен източник) — oldcomputers.net/osborne-1.html
- Wikipedia, „Osborne 1“ (вторичен; цитира InfoWorld от 13.04.1981 и BYTE от юни 1982, които не сме чели директно) — en.wikipedia.org/wiki/Osborne_1
- Wikipedia, „Osborne Computer Corporation“ (вторичен) — en.wikipedia.org/wiki/Osborne_Computer_Corporation
- Wikipedia, „Osborne effect“ (вторичен) — en.wikipedia.org/wiki/Osborne_effect
- Andrew Orlowski, „Taking Osborne out of the Osborne Effect“, The Register, 20.06.2005 (вторичен; по разкази на бивш ремонтьор) — theregister.com
Проверено на 03.10.2026 г. Цените са в американски долари от 1981–1983 г. Преводите от английски са наши. Страницата на Computer History Museum не успяхме да отворим, затова музеен първоизточник няма.