Start from DB-SV-01 · The Telegraph: Dots and Dashes Down a Wire · other tracks: /deca/index.html
| ID | Урок | Ниво | Клас | Връзка с училището (както е показана в урока) | За родителя | План · листове |
|---|---|---|---|---|---|---|
| DB-SV-01 | Телеграфът: точки и тирета по жица | Откривател | 3.–4. | — | помагало | A · 1, 3 |
| DB-SV-02 | Радиото: съобщение без жица | Откривател | 4.–5. | — | помагало | A · 3 |
| DB-SV-03 | Телевизията: картина по въздуха | Откривател | 4.–5. | — | помагало | A · 3 |
| DB-SV-04 | Антена и кабел: как телевизията стига до всеки дом | Майстор | 5.–6. | — | помагало | B · 2, 3 |
| DB-SV-05 | Спътниците: станции в небето | Майстор | 5.–6. | — | помагало | B · 2, 3 |
| DB-SV-06 | Как се хваща сателит: чиния, конвертор, посока | Майстор | 6.–7. | — | помагало | B · 2 |
| DB-SV-07 | Телетекстът: страници в телевизора | Откривател | 4.–5. | — | помагало | C · 3 |
| DB-SV-08 | Модемът и BBS: компютри по телефона | Майстор | 5.–6. | — | помагало | C · 3 |
| DB-SV-09 | Интернетът се ражда: мрежа от мрежи | Майстор | 5.–6. | — | помагало | C · 2, 3 |
| DB-SV-10 | Мобилният свят: клетки, кули и поколения | Майстор | 6.–7. | — | помагало | C · 3 |
| DB-SV-11 | Интернет от космоса: висока и ниска орбита | Майстор | 6.–7. | — | помагало | допълнение · 2, 3 |
| DB-SV-12 | Човек и машина с прост текст | Създател | 6.–7. | — | помагало | C |
Децата казват как телеграфът праща дума с къси и дълги сигнали, как радиото избира една станция измежду много и как телевизията праща картина ред по ред.
Работен лист 1 (един на двойка) · моливи · лист с квадратчета · 6–8 листчета · часовник. Няма нужда от компютър.
| Мин. | Урок · стъпка | Какво правим |
|---|---|---|
| 0–3 | Цел | Прочетете: „Ще можеш да запишеш дума с точки и тирета, да обясниш как се настройва радио и как се праща картина ред по ред.“ Групи по трима–четирима. |
| 3–7 | Спомни си · 01, 02, 03 | Три въпроса на глас, после отговорът: Какво значи „светни / угасни“ за компютъра? (две състояния на един бит) · Какво виждаш във водата, когато хвърлиш камъче? (кръгове — вълни) · Какво виждаш, ако гледаш отблизо снимка в стар вестник? (много малки точки, които окото слива). |
| 7–11 | Историйка · 01, 02, 03 | Три истории по около минута. Телеграф: на 24 май 1844 г. Морз праща съобщение от Вашингтон до Балтимор. Радио: радиото се ражда от работата на много хора; кой е „първи“ — зависи дали питаш за приемник, съобщение или патент. Телевизия: през 1884 г. Нипков предлага въртящ се диск със спирала от дупки, който „чете“ картината от горе надолу; първите картини са груби — около 30 реда. |
| 11–21 | Пример и „Без екран“ · 01 | На дъската: SUN → ••• · ••▬ · ▬•. Тирето е колкото три точки; пауза между знаците в буква — 1 точка, между букви — 3, между думи — 7. После двойки: „Почукай съобщение“ — кратко почукване е точка, плъзване на молива по масата е тире; единият записва, другият разчита по Морзовата карта (лист 1). Сменете ролите. Къде се слеяха знаците? |
| 21–30 | „Без екран“ · 02 | „Радио в стаята“: един е „приемникът“ — затваря очи, протяга ръка като стрелка на скала и бавно я върти; другите са „станции“ в различни краища на стаята със съобщение до 6 думи. Когато ръката сочи станция, тя чете тихо. После две станции четат наведнъж — какво се чува? (смесица). Сменете ролите; по-трудно: една станция отива в другия край и шепне. |
| 30–39 | „Без екран“ · 03 | „Ред по ред“: двойки. „Камерата“ чертае рамка 8 × 8 и оцветява стрелка, къща или цвете; чете на глас ред по ред („светло, светло, тъмно…“). „Приемникът“ не гледа и чертае по думите. Сравнете листовете. По-трудно: само 4 реда по 4 квадратчета — какво се губи? |
| 39–43 | Направи свое | Всеки избира едно: лента с името му с точки и тирета (01) · измислена радиостанция с име и честота (02) · знак 12 × 12, записан като 12 реда „светло / тъмно“ (03). Покажи го на някого вкъщи. |
| 43–45 | Какво научих | Три въпроса на глас: Тирето е по-дълго от точката колко пъти? Какво прави настройването на радиото? Какво става, когато редовете са повече? Лист 3 (времева линия) — за вкъщи или за друг път. |
Планът вече е без екран. Ако има 1–2 компютъра, една група може да направи вместо играта стъпка „Опитай сега“ на урока: да прати дума с лампата (01), да настрои симулатора на радио (02) или да сканира картината с 24 реда (03). Звукът е по желание и само след клик; намалете силата.
Дете казва с думи: тирето е колкото три точки и паузите са важни; приемникът избира една честота, а две станции на една честота си пречат; картината се праща на редове и повече редове значи по-ясна картина. Отговорите на теста: 3 пъти · избира една честота измежду много · картината става по-ясна. За листа: ••• ▬▬▬ ••• е SOS, •••• •• е HI.
Децата обясняват как обща антена и кабел носят телевизия до много къщи и защо сигналът се усилва, назовават трите орбити и казват накъде гледа телевизионната чиния в България и защо.
Работен лист 2 · листчета · моливи · готов картонен ъгломер на група (картон, транспортир, сламка, конец, копче, лепило — реже и сглобява възрастният, предварително) · истински компас у възрастния · часовник. Не е нужно да купувате нищо.
| Мин. | Урок · стъпка | Какво правим |
|---|---|---|
| 0–3 | Цел | Прочетете: „Ще можеш да обясниш как една обща антена и кабел носят телевизия до много къщи, да назовеш трите орбити и да кажеш накъде гледа чинията.“ Групи по трима–четирима. |
| 3–7 | Спомни си · 04, 05, 06 | Телевизията праща картината наведнъж или ред по ред? (ред по ред) · Защо телевизионната антена я слагат високо? (сигналът върви почти по права линия; високо има по-малко прегради) · На каква височина е геостационарният спътник? (около 35 786 км над екватора). |
| 7–12 | Историйка · 04, 05 | Юни 1948 г., градче в Пенсилвания: продавач на уреди слага антена на върха на планина и прекарва кабел до магазина си, а на около 150 метра по кабела — усилвател, защото сигналът отслабва. Така започва „телевизията с обща антена“; кой е първи — източниците спорят. 4 октомври 1957 г.: Спутник 1, метална топка с диаметър 58 см. 19 август 1964 г.: Syncom 3 — първият геостационарен спътник. |
| 12–19 | Решен пример · 04 | На дъската: на всеки участък от кабела се губи една пета от останалото. 100 → 80 → 64 → 51 (по-точно 51,2). Не е 100 − 3 · 20 = 40! Всеки път се губи една пета от това, което е останало. Усилвателят връща силата до 100. Числата са на играта, не на истинска мрежа. |
| 19–27 | „Без екран“ · 04 | „Верига от гласове“: 5–6 души на редица, на две крачки един от друг. Първият измисля послание от пет думи и го казва шепнешком на втория… последният го казва на глас — същото ли е? Втори кръг с „усилвател“ по средата, който повтаря посланието ясно (не викайте). Излезе ли по-добре? |
| 27–34 | „Без екран“ · 05 | „Земя и спътници“, групи по трима: Земята стои в средата и бавно се върти; ниският спътник ходи в малък кръг бързо; геостационарният ходи по голям кръг толкова бавно, че да остава пред лицето на Земята. Земята казва „Виждам те!“. Кой се вижда само за малко, кой — през цялото време? Всички ходят, не тичат; който се замае, сяда. |
| 34–41 | „Без екран“ · 06 | „Ъгломер от картон“ — само вътре, през затворен прозорец, само към сгради и дървета, никога към слънцето. Гледат през сламката върха на сграда или дърво; конецът показва височината над хоризонта. Възрастният с компас показва накъде е юг. Кои неща на юг са по-високи от 40° (примерната височина в урока)? Те биха пречили. |
| 41–45 | Какво научих | Лист 2, част „Телевизия от спътник“: станция → спътник → чиния → телевизор. Три въпроса на глас: накъде гледа чинията в България? Какво прави конверторът? Колко геостационарни спътника покриват почти цялата Земя? |
Планът вече е без екран. Ако има 1–2 компютъра, една група може да направи „Опитай сега“: да сложи усилватели в кабелната мрежа (04), да пусне трите орбити (05) или да насочи чинията по азимут и височина (06). Чинията в урока е рисунка — истинска не се пипа.
Дете казва с думи: една антена на високото и кабел до много къщи; сигналът отслабва по кабела и усилвателят го връща; геостационарният спътник на около 35 786 км изглежда неподвижен; чинията в България гледа на юг и ѝ трябва чиста гледка. Отговорите на теста: хълмовете и планините — сигналът върви по права линия · 64 · една голяма антена и кабел до много къщи · три · на юг · усилва слабия сигнал и го свежда до по-ниска честота.
Децата обясняват как страница стига до телевизора и защо се чака, как компютри си говорят по телефонна линия, как пакети намират път между мрежи, как разговорът се предава от кула на кула — и защо, когато човек говори с машина с прост текст, решава човекът.
Листчета с номера 100–105 · голям лист и лепящи листчета · три листа в различни цветове · още листове и моливи · работни листове 2 и 3 · часовник. Библиотекарят остава в стаята през цялото време.
| Мин. | Урок · стъпка | Какво правим |
|---|---|---|
| 0–3 | Цел | Прочетете целта. Пет станции на хартия; групите се сменят всеки 6–8 минути. Групи по четирима–петима. |
| 3–6 | Спомни си · 07, 09, 12 | Телевизорът пита ли предавателя какво да показва? (не — предавателят пуска едно и също за всички) · Съобщението пътува цяло или на парченца? (на пакети, всеки с адрес и номер) · Как пътува съобщение по жица с точки и тирета? (един го кодира в къси и дълги сигнали, друг го разчита). |
| 6–12 | Станция 1 · 07 | „Телетекст на хартия“. През 1974 г. BBC започва опитни предавания на страници с текст — в неизползваните редове на телевизионния сигнал. 6 листчета с номер (100–105) и две-три думи на масата в кръг. „Предавателят“ сочи по едно листче в секунда и казва номера на глас; „телевизорът“ казва „Искам 103!“ и мълчи, докато дойде. После с „памет“: записва минаващите номера и втория път не чака. |
| 12–18 | Станция 2 · 08 | „Табло на хартия“. Голям лист на стената; правило „една линия“: пише само един човек, казва „Свързах се!“, а накрая „Затварям!“. Само измислени думи — без имена, адреси и телефони. Сметка на дъската: 300 бита в секунда са около 30 знака в секунда, значи ред от 80 знака отнема около 3 секунди. Кой чакаше най-дълго? |
| 18–25 | Станция 3 · 09 | „Пощальони между масите“. Три маси са три „мрежи“ с измислени имена; общо правило: „отгоре до коя маса, отдолу номерът“. Пощальоните са рутерите и носят листчета с по една сричка; другите сглобяват думата по номерата. „Затворете“ един път с листче „СТОП“ — пощальоните минават по другия. Интернет е мрежа от мрежи; Уебът са страниците по него. |
| 25–33 | Станция 4 · 10 | „Човешка мрежа от клетки“: трима са „кули“ с листове в различни цветове (две съседни не държат еднакъв); между тях — линия на пода. Четвъртият е „телефонът“: върви бавно покрай кулите и говори; преди границата първата кула подава листа на втората. Втори кръг: една кула „се изключва“ — какво става? Всичко в стая или двор. |
| 33–41 | Станция 5 · 12 | „Хартиен Скриптко“: 6 листчета — лампа СВЕТИ, лампа УГАСНАЛА, радио СВИРИ, радио ИЗКЛЮЧЕНО, ДА, НЕ. „Скриптко“ чува само думите светни, угаси, включи, изключи, лампата, радиото; иначе казва „Не разбирам. Кажи по-кратко.“; иначе показва карта и пита „Да го направя ли?“ — и обръща картата само при ДА. Сменете ролите; опитайте най-объркано и най-ясно изречение. |
| 41–45 | Какво научих | Три въпроса на глас. Накрая нишката на пътеката: хората винаги са си говорили през разстояние; накрая човек и машина говорят с прост текст — и решава човекът. Лист 2 и лист 3 — за вкъщи или за друг път. |
Планът вече е без екран. Ако 45 минути не стигат, оставете три станции от пет — другите са за следващия път. Ако има 1–2 компютъра, чакащите групи могат да пуснат „Опитай сега“ на урока: телетекст с 8 страници (07), учебното табло (08), пакетите по различни пътища (09), клетките и предаването (10) или измисления помощник Скриптко (12) — това е симулация, не истински чатбот.
Дете казва с думи: страниците минават в кръг и чакаш своята; модемът превръща битове в звуци и обратно; интернет са много мрежи с общи правила и ако един път се скъса, пакетите минават по друг; мобилният разговор се предава на съседната кула; Скриптко пита „Да го направя ли?“, защото решава човекът. Отговорите на теста: в скритите редове на телевизионния сигнал · много мрежи, свързани помежду си с общи правила · защото човекът решава какво да стане.
Късият знак е точка (•), дългият е тире (▬) — колкото три точки. Пауза между знаците в буква — 1 точка, между две букви — 3, между две думи — 7. Кратко почукване по масата е точка, плъзване на молива е тире. Таблицата е по международния морзов код, както в урока.
| A •▬ | B ▬••• | C ▬•▬• | D ▬•• |
| E • | F ••▬• | G ▬▬• | H •••• |
| I •• | J •▬▬▬ | K ▬•▬ | L •▬•• |
| M ▬▬ | N ▬• | O ▬▬▬ | P •▬▬• |
| Q ▬▬•▬ | R •▬• | S ••• | T ▬ |
| U ••▬ | V •••▬ | W •▬▬ | X ▬••▬ |
| Y ▬•▬▬ | Z ▬▬•• | ||
••• ▬▬▬ ••• → •••• •• →
| Думата | Буква по буква с точки и тирета |
|---|---|
| SUN | ••• · ••▬ · ▬• |
Коя буква се праща най-бързо и защо мислиш така?
Изрежи тясна хартиена лента. Нарисувай името си с точки (малко кръгче) и тирета (дълга чертичка); остави място между буквите. Покажи я на някого вкъщи — да го разчете.
Само на хартия: не правим телеграф с истински ток. Никога не пъхай жици или метални предмети в контакт. Фенерче за морзов код — само с възрастен, в стая, никога към лице.
Подреди пътя на сигнала: напиши в таблицата, под номера 1–4, думите станция на Земята · спътник · приемна чиния · телевизор по реда, в който сигналът минава, и до всяка какво прави.
| Стъпка | Как се казва | Какво прави |
|---|---|---|
| 1 | ||
| 2 | ||
| 3 | ||
| 4 |
Нарисувай поне три мрежи с измислени имена и рутерите между тях. Между две от мрежите нека има поне два пътя. Начертай как пакетите с номера стигат до другия край. После сложи „СТОП“ на един път — къде минават пакетите сега?
Общите правила — какво пише на всеки пакет (три изречения):
Избери от: жица · радиовълни във въздуха · спътник · телефонна линия · кула.
| Средство | По какво пътува |
|---|---|
| Телеграф | |
| Радио | |
| Телевизия от спътник | |
| Модем и табло (BBS) | |
| Мобилен разговор |
Рисунката е измислена: без истински имена, адреси, телефони и таен код; не рисувай къде е твоят дом. Антени и чинии по покриви не се пипат и не се катерим по тях — монтира ги техник.
Години (по една на събитие): 1844 · 1884 · 1896 · 1948 · 1957 · 1964 · 1969 · 1973 · 1974 · 1978 · 1983 · 1991. Не знаеш ли — гледай в урока. Годините са от уроците.
| № | Събитие | Година |
|---|---|---|
| А | Първият разговор от ръчен мобилен телефон | |
| Б | Съобщението „lo“ — първото съобщение по ARPANET | |
| В | Спутник 1 — метална топка, изстреляна от Съветския съюз; праща радиоимпулси | |
| Г | Телеграф: Морз праща съобщение от Вашингтон до Балтимор | |
| Д | Ceefax: започват опитни предавания на страници с текст в телевизора | |
| Е | Първото обаждане до табло CBBS (по традиция) | |
| Ж | Първият официален разговор по GSM | |
| З | Нипков предлага въртящ се диск, който „чете“ картина | |
| И | Антена на планина и кабел с усилватели до магазин — „телевизия с обща антена“ | |
| К | Syncom 3 — първият геостационарен спътник | |
| Л | Всички компютри в ARPANET минават към общи правила (протокол) | |
| М | Маркони подава заявка за патент за съобщения с радиовълни |
Подреди буквите от най-старото към най-новото:
Начертай линия от 1840 до 2000 и сложи на нея пет събития от таблицата. Нарисувай до всяко малка картинка.
Между кои две събития има най-много години?
На въпроса „кой е първи?“ често няма един отговор — зависи какво броим: първо съобщение, първи патент или първа работеща система. Затова казваме „по традиция“ и „заявка“.
Лист 1: ••• ▬▬▬ ••• е SOS · •••• •• е HI. SUN: 23 такта; ако една точка трае четвърт секунда — около 6 секунди. Най-бързо се праща E (една точка).
Лист 2: 1 станция на Земята (праща слаб сигнал нагоре) · 2 спътник (приема, усилва и праща надолу на друга честота) · 3 приемна чиния (улавя сигнала) · 4 телевизор (показва). Телеграф — електрически ток по жица (къси и дълги сигнали) · радио — радиовълни във въздуха · телевизия от спътник — радиовълни: чиния → спътник → чиния · модем — звуци по телефонна линия · мобилен разговор — радио до най-близката кула.
Лист 3: А 1973 · Б 1969 · В 1957 · Г 1844 · Д 1974 · Е 1978 · Ж 1991 · З 1884 · И 1948 · К 1964 · Л 1983 · М 1896. Ред от най-старото: Г, З, М, И, В, К, Б, А, Д, Е, Л, Ж. Най-много години между две съседни събития: от М (1896) до И (1948) — 52 години.
Разказът за историята е учебен: не твърдим, че нещо е „първо“ там, където източниците не са съгласни. Не сочим оператори, марки и продукти за покупка.
Ако нещо те плаши — кажи на възрастен, на когото вярваш.
Бутонът „✅ Проведохме урока“ стои в края на всеки план и всеки лист (на екран, не се печата). Той прибавя +1 към общ брояч за този урок и деня — без имена, без бисквитки, без адрес на устройството. Броят деца, класът и градът не се изпращат; ако искате да ги пазите за себе си, запишете ги тук.
Пакетът е със собствено съдържание на Детската библиотека и е под лиценз CC BY-SA 4.0: можете да го споделяте и преработвате, като посочите автора и запазите същия лиценз. Издава Фондация „Източен Акселератор“; домакин е kagami.bg. Безплатно, без реклами. Външните източници на всеки урок са само връзки или преразказани факти — вижте „Източници“ в урока.
creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0
Нищо в този пакет не е ново спрямо уроците: планове и листове са преписани от техните стъпки и дати.