IBM PC 5150: машината, която създаде стандарта (1981)

01 · РАЖДАНЕТОProject Chess

Преди 1981 г. IBM продава компютри почти само на фирми. През 1980 г. Уилям Лоу, директор на лабораторията в Бока Ратон, предлага на изпълнителния директор Франк Кери компютър за около 1500 долара — за малкия бизнес и за дома. Кери му дава месец за прототип и една година за готов продукт [1].

Проектът с кодово име „Chess“ поема Дон Естридж, който работи извън обичайните процедури на IBM. Дънната платка е проектирана за 40 дни, а през април 1981 г. производството е поето от завода [1]. Около половината от системата — шината, дисплеят, дисковият интерфейс, клавиатурата — е взета от по-ранния IBM System/23 Datamaster. За останалото екипът избира готови части: процесор Intel 8088, операционна система от Microsoft, принтер от Epson [1]. Продават се и през магазини — Sears и ComputerLand, не само чрез търговците на IBM [1].

02 · МАШИНАТАКакво има вътре

Петте слота скоро се оказват малко: с графична карта, допълнителна памет, паралелен и сериен порт остава един свободен [4]. Това е една от причините за следващия модел, XT.

03 · ОТВОРЕНАТА АРХИТЕКТУРАДокументацията, която промени пазара

Най-неочакваното решение на екипа е да публикува технически справочник със схемите и изходния код [1]. Така други фирми могат да правят платки и програми, без да питат IBM. В рамките на една година за PC излизат над 750 софтуерни пакета, а десетки производители продават карти за памет [1].

• Шината. Марк Дийн и Денис Мьолер създават шината, която свързва дисковете и принтера [1]. IBM нарича слотовете „I/O slots“; името ISA се появява по-късно, измислено от производителите на клонинги [4][9]. С AT през 1984 г. шината става 16-битова [9].
• BIOS. Документацията е отворена, но BIOS остава авторско право на IBM; преписването му е нарушение [4]. Затова съвместимите машини ползват BIOS, написан наново по метода „чиста стая“ [4][5].
• MS-DOS. Microsoft запазва правото да лицензира системата и на други производители [5].

Печалбата не остава при IBM. Делът ѝ на пазара на персонални компютри пада от около 80% през 1982–1983 г. до около 20% десетилетие по-късно [1]. През 1987 г. IBM опитва да върне контрола с PS/2 и собствената шина Micro Channel; конкурентите отговарят със стандарта EISA [8].

04 · СОФТУЕРЪТКакво се пуска на 5150

• PC DOS 1.0 — операционната система идва от Microsoft; по-късно тя се нарича MS-DOS [1]. Първите дискети са по 160 KB [4].
• dBASE II — IBM поръчва версия за PC, която е сред първите програми при пускането през есента на 1981 г. [7]
• WordStar — създаден за CP/M; първата версия за MS-DOS е 3.0 от април 1982 г. До тогава мнозина купуват Z-80 карта, за да ползват CP/M версията [7].
• Lotus 1-2-3 — излиза на 26 януари 1983 г.; около 175 000 копия през първата година [6]. Таблицата, графиките и базата данни в една програма дават на PC причина да влезе във всяка счетоводна.
• Turbo Pascal — излиза на 20 ноември 1983 г. за 49,95 долара и се продава по пощата [7].

05 · КЛОНИНГИТЕОт Compaq до Правец 16

Първата IBM-съвместима система е Columbia MPC 1600 от юни 1982 г. [5]. Compaq Portable е обявен през ноември 1982 г. и излиза през март 1983 г. — 8088 на 4,77 MHz, 128 KB памет, 2995 долара, собствен BIOS по метода „чиста стая“ [5]. Продава 53 000 бройки през първата година, с приходи 111 милиона долара [5]. Eagle и Corona също правят свои компютри, но IBM ги заплашва заради BIOS и те го пренаписват [5].

В България екипът на инж. Иван Марангозов в Института по техническа кибернетика и роботика към БАН започва 16-битов компютър, съвместим с IBM [3]. Правец 16 (ИМКО-4) е с процесор 8088 на 4,77 MHz и памет 256 или 512 KB, разширяема до 640 KB [10]. Музеят „A.Museum“ дава две години: 1985 за появата на машината и 1986 за модела в списъка си [3]. Производството на семейството продължава до разпада на държавната система през 1990 г. [3]

06 · ХРОНОЛОГИЯОт 1980 до PS/2

07 · НАСЛЕДСТВОТОКакво остава

До смъртта на Естридж през 1985 г. са продадени над един милион IBM PC [2]. Списание „Time“ обявява PC за „Машина на годината“ [1]. IBM продава подразделението си за персонални компютри на Lenovo през 2005 г. за 1,75 милиарда долара [1].

Историята е поука за отворените стандарти: фирмата, която ги започва, не винаги печели от тях — но печели всеки, който работи по тях. Архитектурата x86, започнала с процесори като 8088, и до днес е основа на масовите настолни компютри.

Част от датите и числата по-горе стъпват на вторичен източник (Wikipedia) и са отбелязани с номера на източника. Затова страницата носи етикет „обновено“, а не „проверено“.

08 · ИЗТОЧНИЦИИзточници

1. IBM Heritage, „The IBM PC“ (първоизточник — производителят) — ibm.com/history/personal-computer
2. Computer History Museum, CHM Revolution, „The IBM PC“ — computerhistory.org
3. A.Museum, „История на компютри Правец“, 10.08.2021 — amuseum.bg
4. Wikipedia, „IBM Personal Computer“ (вторичен) — en.wikipedia.org
5. Wikipedia, „Compaq Portable“ (вторичен) — en.wikipedia.org
6. Wikipedia, „Lotus 1-2-3“ (вторичен) — en.wikipedia.org
7. Wikipedia, „WordStar“, „dBase“, „Turbo Pascal“ (вторичен) — WordStar · dBase · Turbo Pascal
8. Wikipedia, „IBM Personal Computer XT“, „IBM Personal Computer AT“, „IBM PS/2“ (вторичен) — XT · AT · PS/2
9. Wikipedia, „Industry Standard Architecture“ (вторичен) — en.wikipedia.org
10. Wikipedia, „Pravetz“ (вторичен) — en.wikipedia.org/wiki/Pravetz_16

Проверено на 03.10.2026 г. Цените са в долари от онова време. Преводите от английски са наши.

09 · СВЪРЗАНОПродължи оттук